Може би подобна ситуация ви е позната:

Христо е на година и половина. Майка му трябва да излезе, за да свърши нещо важно. Затова ще го гледа баба му. Настъпва моментът, в който майката и детето ще се разделят. Майката знае, че детето ѝ ще плаче като я види, че тръгва и сърцето ѝ се разкъсва. Хрумва ѝ по-добра идея. В този неприятен за всички момент бабата ще разсее внучето си, като го заведе до другата стая. Така Христо няма да разбере, че майка му е излязла. Тя бързо взема палтото си, тихо затваря вратата… За щастие той нищо не забелязва! Няма сълзи – тя е щастлива!Но след като Христо се връща от стаята с баба си, започва да търси майка си. „Мамо?“ – повиква я объркан. „Къде е жълтата количка?“, опитва се да отвлече вниманието му с играчка бабата. „Ще ми покажеш ли жълтата си количка, бабо?“ – настоява тя. Но това не помага. Той е безпомощен, очите му се пълнят със сълзи, разбирайки, че майка му я няма. „Къде е мама? Защо я няма? Ще се върне ли изобщо?“ – притеснен си мисли Христо.

Дълго време баба му се мъчи да го успокои с опити да го разсее. Да, след известно време Христо се заиграва с жълтата количка, но вече не така безгрижно, както преди това.

Вероятно на пръв поглед да се промени коренно поведението на майката или бабата, изглежда уморително и сложно. Но ако на малкото дете се обяснява достатъчно ясно какво се случва, то има възможност – докато все още не е изградило напълно представата си за пространство и време – да не загуби увереност в тези ситуации. То ще бъде информирано и това би му дало ориентация и сигурност. Това е един от основните принципи в ранната детска педагогика на Емми Пиклер.

Струва ми се, че тази книга би била много полезна и извън семейната среда, например в детски ясли, детски градини, родителски кооперативи и детски центрове, където отношенията между възпитателите и децата бързо губят личния си елемент, обгрижването често „трябва“ да се свърши набързо и понякога децата се чувстват изоставени и се примиряват с това.  В “Да се опознаем взаимно” обгрижването най-накрая получава признанието, което заслужава – а именно, че това е още един начин да се чувстваме щастливи във времето, прекарано с детето.

Натали Андреев

част от екипа преводачи и издатели на българското издание